В Музея на модерното изкуство в Ню Йорк бе изложен нанотелефон Nokia Morph, който може да се превърне в основа за телефоните на бъдещето. Той е разработен от Nokia и Кембриджския университет в усилията им да създадат разтягащ се и гъвкав набор от устройства. На демо филмa е показана демонстрация как телефона се разтяга в гривна или се смалява на обеца, или пък се постава на масата в кафенето, за да се зареди със слънчева светлина.

Сгъващият се дизайн на показания прототип позволява лесно побиране в джоба и може да се използва като традиционен мобилен телефон. При разгъване той става по-голям и може да показва подробна информация и да включва входни устройства като клавиатура или тъчпад.
Създателите му смятат, че тази комбинация от изкуство и наука ще покаже потенциала на нанотехнологиите на широката публика. Проектът е важен за Nokia, която изследва различни начини за разработване и използване на нови материали. Според компанията елементи от този проект могат да бъдат интегрирани в джобните устройства след седем години, но дори и тогава технологията ще е достъпна само в устройствата от висок клас. Нанотехнологиите обаче са многообещаващи в съчетаването на сложна функционалност с ниска цена, смята Nokia.
Нанотехнологичните материали и компоненти са гъвкави, разтегливи, прозрачни и здрави. Използвайки принципа на копринената паяжина, в проекта са създадени влакнести протеини, втъкани в тримерна мрежа, която подсилва тънката еластична структура.

Източник:SAGA Technology

През деня гледката от Серо Пачон, скалист и безлюден връх високо в Чили, предлага гледка към Андите, която спира дъха. Планините от скали, отрупани със сняг и глетчери, като че ли докосват небесата. Когато падне нощта, Андите изчезват в мрака и тогава започва истинското шоу. Като че ли някой щраква ключа и блясъкът на милиони планети и звезди покрива мастилената тъмнина на небето.

Космосът е прекалено голям, за да бъде обхванат с поглед, дори когато става дума за гигантски телескопи. Те се фокусират върху съвсем малка част от него, нищожен отрязък от Вселената. А и астрономите традиционно обичат да задълбават в детайлите.
Това обаче ще се промени. Серо Пачон ще приюти т.нар. Large Synoptic Survey Telescope, който ще струва близо 400 млн. долара и ще изследва цялото небе по няколко пъти в седмицата. Нещо, което не е правено досега. На всеки 15 секунди телескопът ще прави снимка, която ще бъде седем пъти колкото диаметъра на луната. На всеки три дни ще се прави пълна панорама на небесата. Със своите 3200 мегапиксела това ще бъде най-голямата дигитална камера в света. „Повечето телескопи изследват минимална част от небето, за да могат да погледнат надълбоко и в подробности, казва Виктор Крабендамq заместник-мениджър на проекта. Ние искаме да гледаме нашироко и да видим всичко.”

През тази седмица телескопът се доближи с една крачка до реалността, след като бяха направени дарения от двама филантропи-милиардери, които работят в компютърния бранш и са впечатлени от технологията и възможностите й. Бил Гейтс дари 10 млн. долара от личните си средства, а бившият му колега от Майкрософт Чарлз Симони отпусна 20 млн. долара чрез фондацията си за изкуство и наука.

Гейтс, който е един от най-богатите хора в света, заяви, че телескопът ще превърне астрономията във въпрос на софтуер, като ще се записват кодове и база данни, които ще позволят да се изследва нощното небе и да се разкрият тайните му. „Large Synoptic Survey Telescope наистина е Интернет-телескоп, който ще записва всяка нощ терабайти информация и ще ги предоставя на всеки, който има желание да ги изследва. Това ще бъде ресурс за цялото човечество – върховно устройство, работещо в мрежа, което ще изследва Вселената.”

Даренията ще позволят да продължи изграждането на трите гигантски огледала и на трите пречупващи лещи, които са най-важната и най-скъпата част от машината. В момента в Mirror Laboratory в Университета Аризона текат първите етапи от производството на двете най-големи огледала.

Нощното небе на фона на телескопа Gemini South. Серо Пачон се издига над маранята и замърсяването на въздуха и ще позволи да се гледа както надълбоко, така и нашироко в космоса. Снимка: Проект Джемини

Проектът стартира през 2000 г., изпълнява се в партньорство от 23 университета, лаборатории и частни фирми, като се управлява от Туксон, Аризона. Когато огледалата бъдат готови, те ще бъдат качени до 2690-метровия връх и ще бъдат инсталирани в обсерватория, която трябва да е готова през 2011 г. First light (първата светлина), както астрономите наричат наблюдението на небето, трябва да започне четири години по-късно.

Очаква се камерата да прави повече от 200 000 снимки. Предаването на тази информация ще бъде технически най-трудната част в целия проект. 15-секундната експонация трябва да е достатъчна, за да се запишат изображения дори на най-бледите обекти като астероиди и т.нар. „близки до Земята обекти”. Наблюдението им нощ след нощ ще позволи да се уточни орбитата им около Слънцето и да се разбере каква е вероятността да ударят Земята.

По този начин директорът на проекта представи Large Synoptic Survey Telescope пред американски конгресмени през ноември. „Способността да откриваме виртуално всеки опасен „близък до Земята обект” и да изчислим орбитата му точно превръща статистическата заплаха в точно установена прогноза”, каза Антъни Тисон в Университета в Калифорния.

Телескопът ще бъде полезен и за науката. Чрез изображенията му ще могат да се създават триизмерни карти на обектите във Вселената. Това не само ще помогне да се проследят милиарди галактики, но и ще разкрие на изучаващите космоса тайните на наскоро откритата „тъмна енергия”, която кара Вселената да се разширява.

Всяка нощ телескопът ще съхранява в изображения 30 терабайта информация (около 190 пъти повече от най-съвършения iPod). Те ще бъдат достъпни в Интернет. „Хората ще могат да разберат какво става във всяка точка от небето. Досега никой не е правил подобно нещо, каза Доналд Суини, мениджър на проекта. Всяка нощ в небето се случват много неща и досега никой не можеше да ги проследи или да ги открие.”

Серо Пачон се намира в северната част на Чили, близо до град Викуня. Той е в подножието на Андите, но е достатъчно високо, за да бъде над маранята и замърсяването. Върхът беше предпочетен пред друга местност в Мексико, тъй като тук се намират други два гигантски телескопа, известни като Gemini South и SOAR, които гарантират готова инфраструктура. „Тук горе е прекрасно, скалисто и тихо, казва Крабендам. А в далечината се виждат глетчерите.” Даренията от тази седмица ще позволят проектът да се движи по график като ще бъдат произведени гигантските оптически елементи и други компоненти от телескопичната система.

Когато работели заедно в Майкрософт, Гейтс и Симони били очаровани от възможностите на софтуера и на Интернет. Симони, чието богатство се изчислява на един милиард долара, е луд на тема космос. През миналата година той стана петият космически турист и вторият унгарец, летял в космоса. „Има нещо общо между телескопа и тези двама мъже, каза Сузане Джейкоби, говорител на проекта. Той е наистина новаторски, а технологията е безпогрешна. Ще се хареса на хората със слабост към технологиите.”

Източник-Е вестник